Връщане към корените

Наскоро ми попадна блога на една американка, която отскоро живее, рисува и плете в България. Хуело каза нещо, което тук всеки знае, но някак си не му обръщаме достатъчно внимание. Тя казва, че в България няма плетаческа общност като в Щатите, защото тук всеки има баба, майка, приятелка, която плете. И когато плете на открито, никой не й казва „Колко си талантлива“, а казват „а, баба ми плетеше“ или „и аз плетях доскоро“. Между другото, и моят личен опит е такъв.

Хубавото е, че в последно време все повече млади хора се връщат към корените си. Смея да се надявам, че плетенето, шиенето и ръчният труд се възраждат. Вече не е модерно да не можеш, модерно е да можеш. Ако преди няколко години май не познавах друг освен мен, който да прави нещо с ръцете си, сега положението е много по-различно.

И нещо друго се промени за тези няколко години. Наскоро за пръв път изплетох жилетка от домашна прежда! Ако ми го беше казал някой преди време, щях да се изсмея с глас. Това за мен е огромна стъпка, защото доскоро свързвах домашната прежда с онези дебели мръсно бели пуловери, дето всички носеха на училище през 80те и началото на 90те. Както и с ръчно плетените вълнени клинове пак от ония години. Леле, така го мразех тоя клин, че не исках и да чувам за домашна прежда. Нещата обаче се променят - както преждата, така и вкусовете. Вече може да си боядисаш преждата в какъвто искаш цвят. И така да установиш, че хм, ми тя си има и предимства – плете се лесно и топли. Това, което топли  дори повече е, че преждата идва от някого, който сам е отгледал, остригал, изпрал и пресукал вълната. По-натурално и природосъобразно от това не може да бъде. И не, това не съм аз, аз само плетохJ

Всичко започна миналата година, когато майка ми се върна от Велинград с кило домашна вълнена прежда. Искаше да я боядиса и да си направи тъмно синя жилетка. Че стана синя, стана, но не това, което очакваше. Аз, от друга страна, много си падам по турско синьо, това е един от любимите ми цветове. Горе-долу по същото време попаднах на едно американско списание за плетиво. Жилетката на корицата беше точно в същия цвят. Обикновено не обичам да повтарям модела напълно, но в този случай нямаше как – това беше отличен избор за въпросната прежда.

Оттогава досега мина почти година. Не му било времето явно. За сметка на това този септември изрових списанието и преждата и я изплетох на един дъх. Получи се много шик дреха. Допълнителният ефект дойде от лекия меланж на преждата. Все още не е напълно готова, защото нямам подходящи копчета за нея, но нямам търпения да я споделя с вас.

Моделът е ето тук. Жилетката се започва от врата и се наддава за предниците и раменете. След това бримките за ръкавите се оставят на допълнителни игли (аз предпочитам да ги завърша с друг конец, за да не ми се пречкат игли наоколо) и се плете надолу. Основната част от дрехата (предници, гръб и ръкави) се изплитат лицево. По-интересната част е бието, което се наплита допълнително. Накрая остават ръкавите.

Жилетката е вталена и прибрана по тялото. Аз я направих малко по-дълга от оригинала.

Преди фиксиране с пара.

След фиксирането.

 Има разлика, нали?

Скоро и завършена.