В събота бяхме на сватба на близка приятелка и колежка. На
такава сватба не се ходи как да е и трябваше да се подготвя подобаващо. Нямах
много време, но задължително исках да си ушия рокля. След кратки размисли горе-долу
определих какво искам. За щастие и септемврийският брой на Burda дойде като по поръчка – имаше няколко
рокли, които щяха да ми паснат идеално.
Шила съм доста по кройките на Burda
и си знаех какво да очаквам като размери. Едно трябва да им се признае на
издателите – немското качество е във всяка кройка, всеки милиметър е важен и
кройките съвпадат идеално. Когато имаш само 2-3 вечери след работа, нямаш много
време да преправяш кройки допълнително.
Намирането на плата беше по-трудно. Времето е такова, че не
можеш да знаеш топло ли ще е или студено. Затова се спрях на памучен сатен в
два варианта – виолетов и синьо-зелен. И двата цвята много ми харесаха и до
последно се колебах кой да избера. Отделно трябваше да намеря и нещо подходящо
за връхна дреха. Попаднах на идеалния вариант – тъмно лилава вълна. Това
определи и цвета на роклята – виолетова щеше да е.
Моделът, който избрах се състоеше от бюстие и набрана пола.
Полата беше лесна, но бюстието изискваше повече работа.
Самият процес на шиене се разигра в няколко действия през
седмицата.
Първа вечер (понеделник) – свалих кройките. Сестра ми ми
даде гениална идея – да ползвам хартия за печене. Работи идеално! Благодаря! След
това направих пробна мостра от обикновен памучен плат. За щастие размерът пасна
добре, въпреки че малко стрелях наслуки, защото нямах цип и не можах да го
довърша напълно. Все пак реших да рискувам и да продължа. Предварително бях
оставила по-големи резерви на парчетата. Заших резервите към бюстието, за да
направя канали за банели и да оформя нещо като корсет. Същото нещо направих и
със сватбената си рокля.
Втора вечер (сряда)– скроих и уших парчетата за горната част
на роклята. Вместо подплата използвах отново
основния плат. Това ми спести доста главоболия. Съединих трите части – лице,
вътрешна част с банели и подплата.
На следващата сутрин скроих полата и отидох на работа.
Трета вечер (четвъртък)– полата се състоеше от два
правоъгълника с размери 100 на 74 см. Те се зашиват от едната тясна страна. След
това се набират равномерно по дължина, докато стигнат обиколката на талията. Полата
внимателно се прикачва към горната част на роклята. Ципът се зашива от лявата
страна на бюстието и полата, докъдето стигне. Долната лява част на полата се
затваря.
Четвърта вечер (петък) – скроих връхната дреха. Избрах прост
модел – късо сако без подплата и закопчаване. Заших го, мерих и се оказа, че
трябва да се стесни допълнително. Оставих го за сутринта.
Сутринта преди сватбата (събота) - вътрешните тегели се
почистват и се прави подгъв на полата. За финал вътрешната част на бюстието се
пришива със скрит бод на ръка към талията. От външната страна на талията заших
на ръка шнур от черни мъниста – малка украса на иначе доста семплата рокля.
Поправих сакото и като украса прикачих от мънистата по двете
предници. Свърших точно на време – имах 30 минути, колкото да се гримирам и
облека преди да излезем.
Честно казано, доволна съм от резултата. Роклята танцува
цяла вечер и издържаJ
За съжаления я полях с вино, но това е поправимо.
No comments:
Post a Comment