Wednesday, March 11, 2015

Напиши го и ще се сбъдне, една истинска история

Една истинска история специално за дните, когато имаме нужда от леко побутване по рамото, за да продължим напред.

Днешната история е малко по-различна от нещата, които споделям тук. Дълго се колебах дали да я споделя, но мисля, че ще ви хареса и ще ви подсети да не забравяте да мечтаете.



В началото на 2104 година една приятелка ми сподели за книга, която чете. Книгата се нарича "Напиши го и ще се сбъдне" от Хенриет Ан Клаусър. Основната идея в нея е, че ако искаш нещо да ти се случи, седни и го напиши на лист хартия. Така рано или късно, с повече или по-малко писане, нещото ще се случи. Това е теория, към която подходих отчасти скептично, отчасти с доверие, но понеже си падам по подобни неща, реших да й дам шанс. Така лека-полека започнах да я прилагам. Къде успешно, къде не толкова, нещата се променяха. Истината е, че ако имаш мечта, ако я виждаш пред очите си ежедневно, ако я поливаш с надежди, и най-вече, ако тази мечта няма да навреди никому, възможността тя да се сбъдне е много голяма.

А аз имах мечта - от години си мечтаех за собствено ателие или поне място, в което да мога да творя на воля. Миналия септември се запалих по Пинтерест и една от първите папки, които направих там беше - Моето ателие ... някой ден. В следващите 2-3 месеца преглеждах какво се случва в света на творците и добавях по някоя снимка на нещата, които искам да имам в собственото си ателие. Така снимка по снимка, папката набъбна.

Неочаквано в средата на декември мъжът ми реши, че е крайно време да ми помогне да си намеря постоянно място за шевните неща вкъщи. Дали защото му омръзна да ги прескача или просто от любов, няма чак такова значение, важното е, че предстоеще да се случи нещо голямо:) Невероятно, но факт - две седмици по-късно, точно на Бъдни вечер, моето ново беше готово. Работата беше доста, но се случи! Няколко дни по-късно си дадох сметка, че всъщност къде съзнателно, къде не, голяма част от нещата, които събирах в папката си в Пинтерест, се сбъднаха. Което ме подсети отново за книгата. Дали е напълно вярна или не, няма значение. Важното е, човек да не се предава и да знае какво иска. При мен проработи. Опитайте и вие!

А повече за самото ателие може да видите тук.


No comments:

Post a Comment